Home / Осемте клона на Йога / ДИСЦИПЛИНИТЕ В ЙОГА

ДИСЦИПЛИНИТЕ В ЙОГА


Дисциплините в йога са яма (сдържаност) и нияма (пркатика на съблюдаване). Тези дисциплини канализират енергиите на органите на действие и сетивно възприемане в првилна посока. Асана (позиция), дава резултат в балансирана неподвижност на ума, сила на проникване и интелигентност. Чрез асаната ние се учим да познаваме тялото добре и да правим разлика между движение и действие: движението възбужда ума, докато действието го абсорбира. Пранаяма (контролиране на енергията, чрез контролиране на дишането) и пратяхара (прибирането на сетивата), помага на садака (духовният ученик) да изследва скритите аспекти на неговата природа и му дава възможност да проникне в сърцевината на неговото същество.  Дхарана (концентрация), Дхияна (медитация) и самадхи (пълна абсорбция), са осъществяването на дисциплините на йога, есенцията на естествените съставки на йога. Те се развиват, когато другите пет дисциплини са доведени до съвършенство. Всъщтност всичките осем се смесват и преливат в цялостното тяло на йога.

ЯМА

Съеществуват пет ями: ахимса (не-насилие или не-нараняване), сатя (истинност, честност), астея ( да не крадеш), брамачаря (въздържаност, целомъдрие) и апариграха (свобода от алчност, силни желания, сребролюбство и лакомство).

Нямайки намерение да нараниш с дума мисъл или действие: да бъдеш искрен, честен и верен; да бъдеш внимателен да не злоупотребиш с нечие друго богатство; да си целомъдрен и да не ламтиш за притежанията на другите или да приемаш подаръци са практиките на яма. От съществена важност е да бъдат спазвани и следвани. Те могат да бъдат практикувани индивидуално или колективно, без значение на произхода, мястото, времето, състоянието или кариерата. Ямите са мощтни универсални  обети, казва Патнджали.

ЕФЕКТИ ОТ ЯМА

Ако садака се придържа към принципите на ахимса (ненасилие), всички същества около него се отказват от враждебното си поведение. Чрез спазване на сатя (истинност), изказаните думи  дават плодове в действие. Всякакви видове богатства се даряват на този, който спазва астея (принипа за не крадене). За брамачари (целомъдреният или безбрачнит човек, или който е под контрол на живота си) жизненост, виталност, енергия и духовно знание текат като река. Този, който спазва апариграха ще узнае миналите и бъдещите си животи.

НИЯМА

Петте ниями трябва да бъдат следвани не само като индивидуални, но също и като духовни дисциплини. Те са: сауца (чистота), сантоша (задоволство), тапас (духовна практика), свадхяая ( изучаване на древните текстове и на себето) и ишвара пранидхана (отдаване на себето на Бог).

Сауца е от два вида, външна и вътрешна. Всекидневната баня е външна; асана и пранаяма  пречистват вътрешно. Те помагат да се пречистят мислите, думите и действията и правят тялото в състояние за Бог да се влее в него. Сантоша ни дава състояние на радост и задоволство. Тапас е изгарящо усилие, включващо пречистване, себе дисциплина и аскетична практика. Това е релииозност или отдаденост в практиката на йога. Тапас чисти и пречиства тялото ума и емоциите. Свадхяая просветлява практикуващия със знание за неговото вътрешно безсмъртно същество. Ишвара пранидхана довежда вътрешното същество до неговия създател, Върховният Бог.

Всъщтност спазването на яма довежда до нияма, и практиката на нияма дисциплинира практикуващият да следва принципите на яма. Например не-насилието води до чистота на мислите и действията, истинността води до задоволство, липсата на алчност води до тапас. Целомъдрието, до изучаване на себето и непривързаността към отдаване на Бог. По същият начин, чистотата води до ненасилие, и задоволството до истинност…

До сега читателят се е запознал с причините за страданията.  Яма и нияма помагат не само те да бъдат минимализирани и изкоренени; те са също и стабилна основа за духовната опитност. Те са етическите дисциплини, които ни показват, кое трябва да бъде направено и кое трябва да бъде отхвърлено. Те са златните ключове които отключват вратите на духовността.

Скоро или по-късно, неподходящото използване на думите, нечистите мисли и погрешните действия дават резултат в болка. Болката може да бъде себе-нанесена (адхидаивика) или поради съдба или наследственост (адхибхаутика). Може да бъде причинена от похот, гняв или алчност, проявени директно, поради провокация или ситуация. Последвалите мъки могат да бъдат меки, умерени или интензивни.

Причините за похотта, алчността или гнева, могат да бъдат посрещнати директно чрез себе-анализ или покорени чрез инвокиране на техните противоположности: баланс, уравновесеност, мир и хармония. Поради това, че последният дуалистичен подход може да накара човек да се скрие от фактите, първият е по-добър. Използването на анализ, изучаването и изследването изискват кураж, сила и дискретност. Признаването на обратните тенденции, не е лечение, но е помощ. Първият е директен метод на пречистване, вторият индиректен метод на помиряване. Патанджали предлага и двата да бъдат следвани за бърз прогрес.

АСАНА и  нейните ефекти.

Асана означава позиция, позициониране на тялото като едно цяло с участието на ума и душата. Асана има два аспекта поза и покой.  Позата е артистично заемане на позицията. “ Намирането на покой в позата означава да намериш перфектност в нея и да я задържиш, като рефлектираш в нея с проникването на интелигентността и решимостта. Когато търсещият е по-близо до душата, асаните се изпълняват с мигновенно удължаване, покой и уравновесеност.

В началото се изисква усилие за да се усъвършенстват асаните. Понякога усилието изизскава часове, дни, месеци, години и дори няколко живота в които се работи. Когато изпълненото с усилие усилие стане без усилно усилие, тогава тази асана е усъвършенствана.  Когато се изпълнява някоя  асана, практикуващият трябва да релаксира клетките на мозъка и да активира клетките на жизнените органи и на структурното и скелетното тяло. Тогава интелигентността и съзнанието могат да се разпространят до всяка една клетка.

Съчетанието на усилие, концентрация и баланс в асаната ни кара да живеем интензивно в настоящият момент, рядко изживяване в модерният живот. Тази актуалност или това да присъстваш, имат и засилващ  и пречистващ ефект: физически на отхвърляне на болестите, умствено чрез избавянето на ума си от застояли мисли и преживявания и на много високо ниво когато възприятието и действието станат едно, чрез ученето ни на мигновенно правилно действие; това може да бъде обяснено като действие, което не дава реакция. На това ниво можем да заличим и остатъчните ефекти на миналите действия.

Трите произхода на болката се  изкореняват чрез асаната, докато прогресираме от  чиста възприемане през правилно мислене до правилно действие.

За новит ученик или непрактикуващтият йога, непреклонното търсене на перфектност в изпълнението на асаните може да се струва безцелно. На напредналият ученик учителят преподава цялостната асана във взаимовръзка с това което се случва във един единствен момент. На това финно ниво, когато ние сме в състояние да наблядаваме работата на раджас, тамас и сатва в един единствен пръст и да направляваме потока на енергия в ида и пингала и шушумна( трите основни нади, или енергийни канали, микрокосмическият ред на природата се възприема дори в най- малките аспекти.  И когато ученикът научи как минутната модификация на пръста може да модифицира цялата асана, той наблюдава как микрокосмоса се отнася към цялото, и органичната завършеност на универсалната структура бива схваната.

Тялото е храм на душата. Тя може наистина да стане, за това трябва да бъде поддържано здраво, и чисто чрез практиката на асана.

Асаните играят ролята на мостове, които свързват тялото с ума и ума с душата. Те измъкват ученикът от лапите на страданието и го довеждат до дисциплинирана свобода. Те му помагат да се трансформира като водят осъзнаването му извън тялото към осъзнаването на душата.

Чрез асана, ученикът напълно  разбира  и реализира ограниченото тяло, и се слива с неограничената душа. Тогава не съществува нито познаваемото , нито непознаваемото и само тогава асаната съществува в цялост. Това е есенцията на съвършенната асана.

ПРАНАЯМА  и нейните ефекти

Патанджали казва, че трябва да има прогрес от асана към пранаяма, но не споменава такъв прогрес в другите клонове на йога. Той констатира че трябва да бъдат правени опти с пранаяма само ако е постигнато съвършенство в асаната. Това не означава само една асана. Както понякога се предполага.

Трябва да бъде разбрано, защо една асана не е достатъчна база за изучаването на пранаяма. В пранаяма гръбнакът и гръбначните мускули са  източниците на действие и дробовете са приемащите инструменти. Те трябва да бъдат тренирани да се отварят и разширяват назад, напред, нагоре и навън и мускулите на гръбнака засилени, рафинирани и тонизирани за да създадат пространство и да стимулират гръбначните нерви да взимат енергия от дъха. Обърнатите пози, навежданията напред, навежданията назад, целият спектър от пози са затова съществени, ако искаме да извлечем максимална полза с минимално усилие.

Нормалното дишане тече неравномерно, като зависи от обкръжението и емоционалното състояние. В началото този неравномерен поток на дъха се контролира от съзнателни процеси. Този контрол създава лекота във вдишването и във издишането.Когато тази лекота бъде постигната дишането може да бъде регулирано с внимание. Това е пранаяма.

Прана означава издишване и аяма означава издигане, разширяване и удължаване. Пранаяма е разширяване на жизнената сила, чрез контрол на дишането. В съвременните термини прана се индентифицира със био-енергията. Според самкия и йога философията, човек е съставен от пет елемента земя, вода, огън,въздух и етер (или пространство). Гръбнакът е елемента земя и има ролята на поле за дишането. Разпределението и създаването на пространство в торса е функция на етера. Дишането представлява елемента въздух. Практиката на пранаяма ги кара да създадат енергия. Тази енергия се нарича прана: жизнена енергия или био енергия.

Аяма означава удължаване, вертикално издигане, както и хоризонтално разширяване и периферно разширяване на дъха, дробовете и гръдният кош.

Пранаяма по природа има три компонента: вдишване, издишване и задържане. Те  внимателно се изучават чрез удължаване на дъха  и продължаване на времето за задържане според еластичността на торса, дължината и дълбочината на дъха и прецизността на движенията. Тази пранаяма е позната като преднамерена или сахита пранаяма, тъй като трябва да бъде практикувана продължително и съзнателно, за да се научи ритъма и.

Към вдишването издишването и задържането, Патанджали добавя още един вид пранаяма, която е свободна от съзнателно действие. Тази пранаяма бидейки естествена и непреднамерена, надхвърля сферата на дъха, който се модулира от умствената воля. Това се нарича кевала кумбака или кевала пранаяма.

Практиката на пранаяма премахва воала на невежеството, който покрива светлината на интелигентността и прави ума подходящ инструмент да се впусне в медитация за поглед към душата. Това е духовно приключение.

ПРАТЯХАРА

Чрез практиката на яма, нияма асана и пранаяма, тялото и неговите енергии се усъвършенстват и върху тях се постига контрол.  Следващата стъпка, пратяхара се постига завоевание на сетивата и ума. Когато умът стане готов за медитация, сетивата почиват тихо и престават да молят настойчиво ума да ги задоволи. Тогава умът, който досега е действал, като мост между сетивата и душата, се освобождава от сетивата и се обръща към душата, за да се радва на духовни висини. Това ефекта дисциплините, които са посочени в садхана пада. Пратяхара е резултат от практиката на яма, нияма, асана и пранаяма, които формират основата за практиката на дхарана, дхияна и самадхи. Чрез практиката на тези пет стъпки от йога, всички слоеве и обвивки на себетео от кожата до съзнанието са проникнати, покорени и сублимирани за да дадат възможност на душата да дифузира през тях и да се прояви. Това е истинска садхана(духовна практика)

От Светлина върху Йога Сутрите на Патанджали

Патанджала Йога Прадипика

от Б. К.С Йенгар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *